сондаж за вода.

Копаенето на водни кладенци е процес на пробиване на дупки в земната повърхност с цел достигане до източник на подземни води. Под земната повърхност има няколко източника на вода, но са трудни за достигане и в някои случаи много дълбоки. 

Съществуват няколко техники за пробиване, които могат да се използват за целите на пробиване на водни кладенци и най-често използваните са ротационни сондажи, които пробиват вертикално в земята. Тъй като този метод е изключително ефективен в нефтената индустрия, той намира широко приложение при изкопаване на хидротехнически съоръжения.

Как работи сондата

Съоръжението за пробиване на кладенец е голямо оборудване, което трябва да бъде докарано до обекта с камион и монтирано на мястото, където трябва да се копае кладенецът. Сондажните платформи са или въртящи се сонди, които пробиват в земята с помощта на кръгово движение или чрез тежки удари с голяма маса. Най-често срещаните видове са с дълги кабелни битове(свредла) или взаимосвързани стоманени битове – и двата вида се въртят по посока на часовниковата стрелка, за да пробият земята и да разхлабят почвата. Скалата се изнася на повърхността, докато битът се завърта и често се нагорещява, така че се използва вода или кал за охлаждане на съоръжението.

Целта на при пробиване на кладенци е ясна – да се достигне водоносен хоризонт или водоизточник дълбоко под земята. Пробиването, обаче, не спира там: за да се гарантира, че кладенецът ще има достатъчен дебит и дълъг живот, компанията за пробиване на кладенци ще продължи да пробива и под нивото на водата.

Видове сондажни кладенци

Хидрогеоложко сондиране –  най-често прилаганият метод за проучване и каптиране на подземни водни тела. Чрез този механизъм се изследват също термални и минерални води. С помощта на специални сондажни пробиви се извличат хидрогеоложки данни за и се прави профилактика и измерване на водоносните формации. Характерна особеност е тази, че едни и същи съоръжения могат да се използват, както за проучване, така и за експлоатация (добив) на подземни води.

Проучвателни хидрогеоложки сондажи – имат за цел изясняването на геоложкия разрез в дълбочина – помагат за определянето на литоложкия тип на скалите, дебелината на подземните слоеве, наличието на разломни нарушения, дълбочина на подземните води и други. В повечето случаи се прави ядково сондиране с малък диаметър. След монтажа на проучвателните сондажи, те се премахват или преоборудват, като след това могат да приемат функцията пиезометри или мониторингови кладенци.

Сондажни кладенци – имат за цел каптиране на разкритите с цел провеждане на хидрогеоложки проучвания, изследвания и добив на подземните води за различни цели. Сондажните кладенци представляват строителни съоръжения и се изграждат в съответствие с нормативната уредба. По своята конструкция и предназначение, те се делят на:

  • пиезометри – това са сондажни кладенци с малък диаметър (най-често от 50 до 75 mm) и къс филтър (в повечето случаи това е перфорирана обсадна тръба), които се използват единствено за измерване на хидравличния напор в дадена точка под свободното или пиезометричното ниво на подземните води. Този тип кладенец не е пригоден за добив на вода или вземане на лабораторни проби;
  • мониторингови кладенци – сондажни кладенци, които имат диаметър между 105 и 150 mm оборудвано устие и позволяват, както измерването на нивата, така и вземането на водни проби за качествата на подземните води. Кладенци с по-големи диаметри не са подходящи за вземане на проби, освен ако не се черпят непрекъснато или не се използва дълбочинен пробовземач. Този вид кладенци се дели на 2 вида – отворен и филтров;
  • водочерпателни  кладенци – сондажни кладенци, предназначени за активно водочерпене на подземни води;  техният диаметър е най-често в границите от 150 до 400 mm, а дълбочината им може да достигне 2000 – 3000 m. Същите имат разнообразна конструкция, съобразена с конкретните хидрогеоложки условия и технически параметри на помпеното оборудване. По своето предназначение се делят на тестови, вододобивни и дренажни.

Водочерпателни кладенци. Това са най-разпространените сондажни кладенци, предназначени за експлоатационно водочерпене на подземни води. Диаметърът е най-често в рамките от 150 до 400 mm, докато дълбочината достига 2000 – 3000 m. Те могат да имат различна конфигурация, съобразена с конкретните хидрогеоложки условия и технически параметри на изпомпващото съоръжение. Водочерпателните кладенци се делят на тестови, вододобивни и дренажни:

  • тестовите водочерпателни кладенци се използват за провеждане на опитни водочерпения (хидравлични тестове) с цел определяне на хидрогеоложките параметри;
  • вододобивните кладенци са най-използвани за добив на подземни води за различни цели – водоснабдяване, напояване и др.;
  • дренажните кладенци имат функцията да понижават на нивата на подземните води при различни инженерни дейности или локални интервенции.

В зависимост от силата на налягането на подземните води, водочерпателните кладенци могат да се използват чрез помпа или на самоизлив.

Шахтовите кладенци се използват най-често за каптиране на на подземни води до 20 метра. Те се изграждат обикновено чрез изкопаване на земна маса и изграждане на шахта от железобетонни пръстени. На дъното на кладенеца се изгражда обратен филтър, който се състои от няколко слоя пясък и чакъл. Неговата роля е да възпрепятства появата на частици от пласта при изчерпване на водата от кладенеца. 

Диаметърът на шахтовия кладенец рядко надвишава 3 – 4 m. Устието му трябва да се уплътнява с глина или бетон. За добив на вода се използват помпи с хоризонтален вал. Конструкцията и външния вид могат да бъдат изградени от различни материали, в зависимост от предпочитанията.

Лъчеви кладенци се използват при плитко разположение на подземните води (до 20 – 30 m) и висока пропускливост на зърнестите геоложки материали. Те представляват шахта, от която излизат няколкохоризонтални дренажни лъча – обикновено между 6 и 12 на брой. Тези лъчи се монтират чрез сондиране и се оборудват с филтри, подобно на шахтовите кладенци.

Шлицовите кладенци са ефективни водовземни съоръжения за сравнително плитко разположени подземни водни тела (до 40 – 50 m) в пролувиални и делувиални геоложки материали. Изграждат се чрез вертикално шнеково сондиране с голям диаметър (800 – 1000 mm) и запълване на сондажния ствол с промит чакъл. Чрез последователно сондиране със застъпване на сондажните пробиви маже да се изгради шлицов кладенец с произволна форма. В централната част на шлицовия кладенец се изгражда тръбен вертикален кладенец, оборудван с филтър и помпа.

Монтаж на обшивки на кладенци

Корпусите са тръби, изработени от стомана или пластмаса, които облицоват кладенеца, за да предотвратят срутване по време на сондиране и замърсяване на водата отдолу. Между стената на кладенеца и корпуса има празнина. Това се запълва с чакъл и се покрива с цимент за последните пет метра до повърхността, за да се предотврати навлизането на замърсители в кладенеца и разрушаването на водоизточника. Корпусите също помагат за предпазването на кладенеца от замръзване при екстремни студове през зимните месеци.

Облицовъчните тръби могат се монтират както по време, така и след приключване на сондажа.

  1. Сондажи и кладенци за вода
  2. Проектиране на сондажи
  3. Търсене на вода с георадар
  4. Определяне дълбочината на водоносен слой
  5. Геофизично откриване на вода
  6. Откриване на подземна вода за сондиране
  7. Геофизично проучване за вода с георадар
  8. Търсене на подпочвени води
  9. Определяне дълбочината на подпочвени води
  10. Радиестезично търсене на подземна вода
  11. Откриване на подземна вода
  12. Откриване на вода за сондаж
  13. Сондажи за вода
  14. Сондажни услуги
  15. Геотермични сондажи
  16. Почистване на сондажи
  17. Изследвания на подземни води
  18. Оценка на находища на минерални води
  19. Проучване на подземни води за водоснабдяване

Свържете се с нас

Ние предлагаме изкопаване на кладенци на територията на цяла България, както и в някои от съседните ни държави. Професионализмът и доброто отношение са гарантирани!

Свържете се с нас по най-удобния за вас начин

Пишете ни